В помощ на търпящия скърби и страдания.
"Не осъждайте никого. Слушайте старшите и изпълнявайте без ропот каквото ви кажат. Ако имате свободно време, чети молитвено Псалтира или Евангелието. Тези книги при всички случаи ги има. Старай се навсякъде с внимание и от цялото си сърце да извършваш Иисусовата молитва, споменавайки греховете си. Една от хитростите на падналия ангел е в твоето унило състояние да те подтиква към запознанства с другите, към беседа с тях и празно прекарване на времето. Побеждавай своето състояние с търпение, с молитва, със смирение, с благодарност към Господа. Господ е близо. Той гледа на твоето сърце. Ако ти Го беше обикнал поне малко, то би се радвал на възможността да Му посветиш своя живот и би бил готов да претърпиш всичко. Спомни си живота на Йоан Предтеча, на Спасителя Господен, на Светата Божия Майка, на мъчениците, на преподобните отци. Какво са претърпели те! Може ли поне малко да се сравни твоето състояние с техните подвизи и скърби - чети житията на светиите, и сравнявай своя живот с техните. Не унивайте, а благодарете на Господа за изпратените свише скърби и страдания, така Той ви очиства и ви подготвя за вечен живот.
Всеки, който иска да намери душевен мир, утеха и истинно спасение, ще трябва да се смири под крепката Божия ръка, и Той като добър пастир ще ни въздигне, което значи: приеми всичко случващо се с теб, като от Божията справедлива ръка, а не от хората, защото наистина всичко, което става с нас, не може да дойде без Божията воля. Хората и обстоятелствата са само Божии оръдия, често неразбиращи това, което вършат. Господ Иисус Христос е известил на всички, че предстоящите Му кръстни мъки не са дело на хората: фарисеите, книжниците, римляните или Пилат. Те са само оръдия подготвени за светото дело на Изкуплението Христово. Чашата на страданията дали на Иисуса не хората, а Небесният Отец, за изкуплението на падналото човечество. И на всички нас, желаещите да се спасим, Господ ни дава чашата със скърби, а не хората. Ако Господ е страдал за нас, то как, кажи, да не страдаме и ние за своите безчислени грехове, които освен това и не виждаме? Трябва да молим Господа: "Дарувай ми Боже да виждам моите прегрешения".
Ако получим този дар, да виждаме своите грехове, почувстваме всичката им тежест, цялото неприемане на човека от Бога заради греховете, необходимостта да получим от Господа прошка за тях и очистване на прокажената си душа с Божията сила - тогава ще припаднем пред Господа, ще заплачем пред Него, както жената блудница, и от цялата си душа ще викаме като митаря: "Боже, бъде милостив към мене, грешника, прости греховете ми, очисти прокажената ми душа, не ме лишавай от Твоето Небесно Царство, не ме предавай в ръцете на моите врагове - бесовете".
Смири се пред Бога, т. е. като благоразумния разбойник, кажи от цялото си сърце: "Получавам заслуженото според делата си, помени ме, Господи в Твоето царств", не се уподобявай на другия разбойник, който роптаел срещу всички, ругаел, обвинявал другите за своите страдания и с това само утежнявал своето състояние и погинал.
Господ е направил всички за нашето спасение и желае спасението на всеки грешник - трябва и ние да се потрудим за своето спасение, както е казал св. ап. Павел в едно от своите послания: "Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни - не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет. " (Фил. 2:12)
Нека принуждаваме себе си към духовен труд, да принуждаваме себе си да живеем т. е. да действаме, да мислим, да чувстваме така, както е правил това Господ Иисус Христос и както е учел в Евангелието. Тъй също както са правили и светите апостоли Господни.
Амин !
