из мъдрите проповеди на блаженият атонски старец свети Порфирий Кавсокаливит

Божието слово недвусмислено учи, че никой не може да получи спасение, освен чрез Иисус Христос. Единственият начин да се получи прощение и вечен живот, е този чрез жертвата на Иисус. Поради този факт мнозина вярват, че онези, които са имали нещастието да умрат, без да чуят за Христос са безнадеждно погинали. Дали наистина можем да твърдим това?

Свети апостол Павел коментира случаят с езичниците, които не са чули нищо за Христос:

"Който ще въздаде на всеки според делата му:
вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,
а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.
Понеже Бог не гледа на лице.

Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.
Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
в деня, когато Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." (Римл. 2:6-16)

Първият извод, който той прави е, че Бог ще съди справедливо всеки един човек, и "юдеина", който има познанието за Бога и "езичника", който няма това познание и не е чул нищо за Бога.
Всъщност, апостол Павел не твърди, че езичниците нямат познание за Бога, напротив. Бог е открил на всеки един достатъчно, за да може той да прецени живота и делата си и да взема правилни решения.

"Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.
Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." (Римл. 1:19,20)

Макар да не знаем как точно Бог ще преценява тези хора, то със сигурност знаем, че Той ще съди справедливо всеки един от тях.

Вторият извод е, който правим е, че Бог не държи хората отговорни за времето на незнание и невежество:

"Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите." (Деян 17:30)

"Иисус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава." (Йоан 9:41)

"И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват." (Лука 12:47,48)

Третият извод, който можем да направим е, че езичниците, дори и да нямат в пълнота писан закон и пълно познание, все пак имат познание и закон, вложен в тях по сътворениие и по които ще бъдат съдени. Този закон и това познание правят всеки човек морално отговорен.

В Посланието към евреите има един интересен стих и една дума, като че ли не на място - "почти".

"И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма опрощение." (Евр. 9:22)

В Старозаветната жертвена система условието за прощение и очистване от греха беше проливане на кръв.
И съвсем логично, защото жертвата беше символ на Христос, истинският "Божи Агнец", който чрез кръвта Си направи умилостивение за греховете.

"Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение." (Лев. 17:11)

Има обаче едно необяснимо и странно изключение, което показва невероятната дълбочина и прецизност в Божия план, което всъщност дава основане на автора на Посланието към евреите да напише: "Почти всичко чрез кръв се очиства".
Ако грешникът беше толкова беден, че не можеше да си позволи животно, то той можеше да направи безкръвна жертва за умилостивение и прощение на греха - малко чисто брашно, което свещеникът изгаряше на олтара.

Разбира се, това не означава, че без жертвата на Христос (проливане на кръв) има спасение. Въпреки това е забележително, че в образите на жертвите е допуснат случай на умилостивение и прощение на греха без непосредствено проливане на кръв.

Най-вероятно, тази най-незначителна старозаветна жертва показва именно това - прощение и спасение без пълно познание и разбиране на Христовата жертва. Тази жертва е свързана с онези, които са живяли според светлината, която Бог им е открил и вършейки Божията воля, доколкото им е откривал Божия дух чрез съвестта и закона вътре в тях.

Кое дава право на Бог да оправдае тези хора и да ги обяви за праведни, техните добри дела ли? Разбира се, не! 
Те са оправдани и спасени поради същата причина, поради която се спасяват всички хора - жертвата на Божия Син, Иисус Христос.
Тези хора наистина са проявявали съвсем несъзнателно Христовия Дух в живота си и са следвали Божия глас, макар и в съвсем ограничена степен и Бог ще ги спаси. Христос ще се застъпи и за тях чрез Своята жертва в деня на съда. Затова и в книгата Откровение е описано голямо множество спасени от всички народи.

"След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си,
и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето!" (Откр. 7:9,10)