През последните няколко години се разгоря с голяма сила спора, за това, дали България е била под турско робство или не. Редица, клоакьори на новия световен ред в лицето на т. нар. "либерални" политически партии от десния спектър, неуморно хвърлят слюнки по миналото ни и се опитват чрез парите на чужди НПО структури да заличат истинската история на България и да я заменят с нищо-незначещи термини, като "Османско владичество", "присъствие", "потисничество" и пр. идеологеми, нямащи особен исторически смисъл. Нека видим обаче, дали в действителност сме били просто в "мирно съжителство" с турците или сме били роби. 

Данъци налагани на българското население по

време на Турското робство:

Данъкът Джизие или Харадж е бил разоряващ за селяните немюсюлмани. Основно задължение на мюсюлманската администрация било да събира всички данъци, като в същото време показва на раята (немюсюлмани) по всевъзможен начин превъзходството на исляма. 
При проявявано усърдие им е било разрешавано известно самоуправление, но под непрестанен гнет от страна на управляващите мюсюлмани.

Други данъци:

Капу хакъ – произволно изисквана от всеки дом такса.
Ресм-и агъл – данък за кошара.
Ресм-и асияб – данък за воденица.
Ресм-и биве – поземлен данък, плащан от вдовиците-немюсюлманки в полза на ленника.
Ресм-и божик – налог върху свинете, които се угоявали за Коледа.
Ресм-и гиях – данък за сено.
Ресм-и духан – димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел.
Ресм-и менгене – налог за пресоване на грозде.
Ресм-и мюджеред – поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя.
Ресм-и обручина – данък, налаган при продажбата на вино.
Ресм-и отлук – данък върху пасище.
Ресм-и тапу – такса, плащана от всеки рая на съответния ленник или в полза на държавната хазна за правото му да стопанисва поземлен имот. Ресм-и тапу не се изисквал единствено при прехода на поземлен имот по наследство от баща на син.
Ресм-и фучу – данък върху бъчви вино.
Ресм-и ханазир – данък върху свине.
Ресм-и химе – данък върху дърва за огрев.
Девширме – кръвен данък, периодично събиране в Османската империя на християнски момчета, които са използвани в еничарския корпус и на други държавни служби.

И като за капак :
Диш-хакъ – зъбен данък, такса, плащана от домакина, загдето „правоверният“ си е хабил зъбите с неговата „гяурска“ (друговерска) храна.
Робството продължава и днес!

   

 

Здравейте,. МНека обясня за посочения период: не е нито присъствие, нито робство. Има термин"Османско владичество". Налага се постепенно и на конференциите, на които изнесох вече четири доклада и съм одобрен за още четири. Споделил съм моето виждане с приятели и представители на музеи и са сколонни да го прием,ат. Думата"иго" е поетична, измислена от Иван Вазов, която не е грешна. ЪТя обаче не се употребява никъде.
Поздрави!

Възможно е да сте прав за горепосочените исторически възприемания на миналото ни. Факт е обаче, че Вазов пише за "Иго", тоест "робство", както е съвременния термин. :)

Погрешното схващане на някой определени политически кръгове, насочени към Запад и искащи промяна на термина "робство или "Владичество", което има същата конотация в българския език е непримелива от гледна точка паметта на народа ни. :)

Няма никаква разлика между "робство", "иго", "владичество" или дори "потисничество", защото това е едно и също понятие. :)

Аргументът на русофобите, че щом сме имали имоти, къщи, дрехи, каруци, добитък и пр. е невалиден, поради простата причина, че всичкото това имане е било собтвеност на Османската империя и е можело да бъде отнето, във всеки един момент, ако някой областен ваалия реши, че му принадлежи. :)

В Щатите, отричането на афроамериканското чернокожи робство се счита за криминално деяние и се наказва, с до пет години затвор, ако се отрече, а ние задминахме и американците по изкривяване на исторически факти и започнахме грубо да пренаписваме историята си за сметка на враговете ни, за което ще си патим жестоко един ден. :)

Аргументът на русофобите, че щом сме имали имоти, къщи, дрехи, каруци, добитък и пр. е невалиден, поради простата причина, че всичкото това имане е било собтвеност на Османската империя и е можело да бъде отнето, във всеки един момент, ако някой областен ваалия реши, че му принадлежи. :)

...

ГРЕШИШ - не на русофобите изключително или само

например според маса блогъри аз съм русофоб, но никога не съм отричал турското робство

нещо повече - приказките, че е нямало такова често пъти в ТОЗИ БЛОГ са писани от как да ги нарека - великобългари или урапатриоти

Прав си, за съжаление. Ние българите обичаме да се мислим и смятаме за "велики", "горди войни", "непобедими" и пр. патриотарски лексики, но е факт, че при настъпването на Османските войски на Балканите, България първа пада под владичеството на турците (селджуки и мамелюци), заради конфликтите между българските велможи и липсата на добре организирана съпротива от нашастрана. Сами сме си виновни, че сме попаднали под тяхно подчинение. Дори поетът Ботев осмива кръчмарския "патриотизъм" на българите, които за съжаление никога не са били подготвени на дело, за да освободят Родината си. :)

Ето и гениалното стихотворение на Ботев - Патриот:

http://www.litclub/library/bg/botev/poezia/patriot.htm