Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12 20:43 - Сквернословието убива душите ни
Автор: hristiqnskaprosveta Категория: Други   
Прочетен: 2358 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Водата се влияе от думите и мислите, и има огромна памет.

А щом човек се състои от 70% вода, представете си, колко пагубни промени предизвикват в организма на човека, лошите думи, и особено псувните!

 В наше време са провеждани много подробни изследвания, доказващи поразителните промени, настъпващи в състава на водата, под въздействието на думите, - в добра, или, съответно, в отрицателна, агресивна, зла насоченост.

 

Водата е първооснова на живота и не е чудно, че реагира и запомня всичко, което се случва наблизо, окло нея. И като запечата в себе си информацията, водата придобива нови свойства и изменя структата си.


Отдавна е установено, че състоянието на водата се променя под въздействието на физическите полета.  Но вече станаха известни нови удивителни резултати от научните изследвания: водата въсприема и човешките мисли, а не само думите. Във Федералния научен клинико-експериментален център за традиционни методи на диагностика и лечение на Министерството на Здравеопазването в Русия, заедно с биологическия факултет МГУ били проведени повече от 500 опита с различни хора, и в зависимост от техните вътрешни, нравствени и етични навици, водата изменяла своите свойства си, в една или друга посока.


Авторът на кнгата, не се е занимавал със специални изследвания, но имше възможност да се убеди в това от собствен опит. В продължение на много години той служеше в далечно приморско село, и наблюдаваше, как в олтара на храма, при големи студове, всичко замързваше, вкл. и водата. Но замръзналата кръщенска света вода винаги представлявала изумително зрелище: най-чист лед с много красиви излизащи от центъра ледени кристали, във вид на сияние. А съхраняваната за различни нужди неосветена вода от селския кладенец (навярно не веднъж подлагана на колхозни псувни) се превръщаше в обикновено мътно парче лед, понякога със странни затъмнения.


В споменатия Център за екологично оцеляване и сигурност бил направен експеримент с цел, още веднъж да се провери характерът на промените на водата, след въздействие върху нея с нецензурни изрази.  За експеримента изследователите «обругали» съдовете с вода, с "цветисти" псувни.  Целта била, да се види разликата в свойствата на водата, увредена духовно с псувни, и водата, осветена в църква, с водосвет. С едната и с другата вода поляли приготвени за покълване семена пшеница. «В резулта, от зърната, които били полети с вода, "обработена” с псувни, поникнали само 48%, а семената, полети със света вода, поникнали 93%».


Така че, струва си да се замислим, колко катастрофално се променят свойствата на водата, която храни всичките вътрешни тъкани на организма, на живеещ в атмосфера на нецензурност, и колко болен става такъв човек. Страшно е да си представим, какви разрушителни процеси се извършват в споменатите 70% вода, която влиза в състава на всяко човешко тяло, след въздействието на псувни. А още повече, в мозъка на човека, който се състои от 90 % вода.
 

ЗАГУБА НА ОРИЕНТИРИТЕ
 

«От гнило сърце и думите са гнили». Руска поговорка
 
Революцията 1917 г. (а revolutio значи - преврат) напълно изменила качествения състав на руското общество, като изгонила от него най-образованите, културните и нравствено здравите слоеве от населението. Тогава били разрушени основите на традициония руски живот и реалните му носители: – руското дворянство, интелегенцията, офицерството, свещенството, предприемачите, търговците, инженерите, трудолюбивото селячество и казаците.


Не е тайна и, какъв е бил съставът на «революционните маси», движили революционните събития, октомври 1917 година.

 

вижте и: http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/04/16/evreiskata-bolshevishka-revoliuciia-v-rusiia-izvadka-ot-zaru.529665.)

 

 

Заедно с градските лумпени и боклуци, псувните прескочили от бараките и кръчмите, на улиците и площадите... Именно от тогава стихията на нецензурните откровени псувни обхванала всичките дошли на власт държавни и политически ръководители на страната, и напълно се закрепила в структурите на РККА (Червената Революционна Армия) и ВМФ, на всички нива, на военното командване.
 
По същесто, в страната се разпространила “окръжна заповед“ и всички били обвързани с греха. Който псува – той е «свой». Особено нагледно този принцип се проявявал в лагерите на НКВД. Това си спомня академик Д. С. Лихачов: «В лагера тези, които не псуваха, ги разстрелваха първи. Те бяха "чужди”. Когато човек псува – това означава, че той е "свой”. А ако не псува, значи има собствено мнение, и от него може да се очаква, че ще се съпротивява».
 
Освен това, в такива преломни исторически моменти (като «перестройката») в обществото възниква мащабна загуба на предишните ориентири и остър недостиг на истински ценности и непоклатими принципи, т.е. настъпва масова дебилизация...


Примитивните словосъчетания на псувните убиват богатия запас от думи и парализират способността, те да се извличат от паметта и да се употребяват на нужното място. И в резултат, целия говор се свежда до отчаяно редуване на едни и същи мръсни думи и междометия.
 
ОПИТИ ЗА БОРБА
 
«Indignus qui inter mala verba» (лат.) – «Позорно жить среди сквернословия»

 

Трябва да кажем, че според допитване на Всеруския център за изучаване на бщественото мнение, руското общество сега, като цяло, «негативно се отнася към използването на такава лексики в публичните изказвания, в програмите и материалите, насочени към масовата аудитория, и счита, че употребата на псувни е проява на недопустима разпуснатост».

 

Такава е позицията на 80 % от нашите граждани. Но 20-те % либерални защитници на свободата на самоизрзяване са по-гласовити и агресивни. Особено в условията, когато няма активно и решително противодействие срещу псувните в обществото, от страна на държавните органи.


В дореволюционна Русия, когато откритото сквернословие било още рядкост, абсолютното мнозинство от народа били вярващи хора, те се страхували да не извършат тежък грях. Отдавна било забелязано, че псуващите, често умират скоропостижно. За православния свят, тогава, това се приемало като закономерно и заслужено наказание Божие...

Господ предупреждава в Евангелието: «За всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в деня на съда: защото с думите си ще се оправдаеш, и с думите си ще се осъдиш» (Мт. 12, 36–37). И тук се говори само за «празни думи», т.е. лекомислени. А какво ли чака човека, за богохулните псувни…


imageНеотдавна обърнах внимание на картината «Победата на Пересвет». Където е изобразена схватката на нашия монах Александър Пересвет над непобедимия татаро-монголски богатир Челубей. Монахът Пересвет, със специално благословение на Сергий Радонежки, заедно със своя събрат Андрей Ослябя, излезъл на бой, на Куликово поле.


Това била битка на силите на светлината, със силите на мрака. И това съвсем не е само образно изразяване, а е самата същност на събитието, от 8 септември 1380 година.

Когато стоехме пред тази картина, един от игумените от Троицко-Сергиевата лавра ни разказа следната история. В лаврата има един монах, който по време на младостта си, както и много други тогава, бил увлечен от източните духовни традиции и бойните изкусства. Когато започнала перестройката, той, заедно с приятели решил да отидат в Тибет, за да постъпят в някой будистки манастир... По това време източните монаси се отнасяли доста скверно към многото прииждащи тогава европейци.

 

Нашият бъдещ монах и приятелите му били разочарован. А те така се стремяли към възвишеното източно учение, към братство, към духовни подвизи, мантри и молитви… Това отношение към тях, продължило, до като тибетците не узнали, че пред тях са руснаци. Те започнали да разговарят помежду си и в разговора им, прозвучало името «Пересвет». Започнали да изясняват, и се оказало, че името на руския монах било записано в особено свята книга, където се записвали най-важните духовни събития.

 

Победата на Пересвет била записана там, като събитие, което не се вграждало в обичайния ход на нещата. Оказва се, че Челубей бил не само опитен воин и богатир, а бил тибетски монах, минал подготовка, не само по бойните изкуства на Тибет, но и усвоил най-древната практика за военна магия – Бон-по. В резултат той постигнал върховете в това посвещение и добил статус на «безсмъртен».

 

Словосъчетанието «Бон-по» може да се преведе, като «школа по бойно-магически заклинания», т.е. изкуство за борба, в която ефективността на бойното изкуство безпределно се увеличава, с магически заклинания за привличане силите на могъщите същностти от оня свят, които ние наричаме - демони или бесове. В резултат на такива заклинания, човек допуска в себе си «силата на звяра», или, просто казано, превръща се в едно цяло с демона, един вид, симбиоза на човек и бес.


Считало се, че такъв монах-воин практически е непобедим. Броят на такива избрани духове-воини, тибетци, винаги е бил крайно малък, и те се считали за особено явление в духовната практике на Тибет. Ето затова Челубей и бил изкаран на единоборство с Пересвет – та още преди началото на сражението да се сломят духовно руснаците.


Същността била в това, че като тръгнали руските дружини на война с т.н. татаро-монголи, за повдигане духа на бойците били призовани и благословени да вземат участие, и двама монаси. И когато пред построените орди на татаро-монголите, преди самия бой, от стана на монголите излязъл за единоборство (какъвто бил тогава обичаят), добре известният на руснаците Челубей, но от руска страна никой не се решавал да излезе. И като не излизал никой воин, накрая излязъл монахът Пересвет.

Пересвет бил облечен като обикновен руски монах-схимник, без военни доспехи, с копие в ръка. Затова и получил тежка рана от Челубей, но все пак убил «безсмъртния». И това предизвикало страшно объркване сред татарските войски: пред очите им се случило нещо, което не било възможно. Нарушил се обичайният ход на нещата и се разклатили непоклатимите закони на езическия свят.


И до ден днешен служителите на духовете на мрака, майсторите на източните единоборства, хранят в паметта си спомен, че има някакви «руски», които имат свой Бог, чиято сила е неодолима. И този руски Бог е над всичките техни богове, и воините на този Бог са непобедими.

 

imageСвещеник Николай Кравченко
ДУМИТЕ НА СПАСЕНИЕТО


Януари 1994 года групата за разузнаване от нашия спецназ, отстъпвайки от преследвщите ни отрядите на чеченските сепаратисти, се укри в полуразрушеното здание на Държавния университет на Чечения. Там, на един от етажите спецназовците намериха бойци от нашата пехота, – момчета на срочна служба, начело с капитан.

 

Обединихме се, заехме кръгова отбрана и нашите момчета влязоха в тежък бой. Имаше надежда съседите ни да чуят звуците на боя и да дойдат да ни измъкнат. С неразделната си снайперска винтовка, лейтенант Кравченко правеше всичко, което зависеше от най-добрия снайпер…


«След денонощие стана ясно, че помощ няма да има. Патроните практически на всички свършиха, и нас все по-силно ни обхващаше чувство на обреченност и предчувствие за неминуема страшна развързка. И точно тогава аз, за първ път в живота, явно и директно се замолих на Бога: "Господи, направи така, че ние да съумеем да се измъкнем от този ад! И ако остана жив, ще Ти построя храм!”


И веднага ми дойде мисъл, че трябва да се решим на пробив, и то, колкото може по-скоро. Ние офицерите разбирахме добре, че този отчаян опит да се измъкнем ще е безнадежден и, по същество, безумен, още повече, с такива "воини-срочници”, още деца. Максималното на което се ндяваме, беше, че все некой може и да се измъкне и да остане жив. И може би, после ще разкаже за нас…


Всички се приготвихме за този скок във вечността. Около нас врагът непрестанно викаше своите заклинания: "Аллах акбар!”, с което подтискаха психиката ни, и се опитваха да парализират волята ни.


И тогава ние, някак си изведнъж, решихме да викаме нашето руско: "Христос Воскресе!” Това беше странно, подсказанно от вън решение. Не е тайна, че във всичките крайни, пределни ситуации на войната, ние обикновено ревяхме диви, яростни псувни. А тук изведнъж, съвсем противоположното, и свято: "Христос Воскресе!” И тези удивителни думи, още щом ги произнесохме, неочаквано ни освободиха от страха. Ние изведнъж почувствахме такава вътрешна сила, такава свобода, че всичките ни съмнения се изпариха. И като завикахме тези думи, колкото сили имахме, ние се хвърлихме на пробив, и започна страшна ръкопашна схватка. Изстрели нямаше, а само звуци от страшните удари, хрущене, бойни викове, пръскаща се кръв, предсмъртни хрипове и стонове на заклани и удушени "душмани”.


В резултат, ние всички се измъкнахме. Всичките, до един! Да, ние всичките бяхме ранени, мнозина сериозно, а некои и тежко. Но всичките бяхме живи. Всички после бяхме по болници, но всичките се оправихме. И аз със сигурност зная, че ако бяхме тръгнали на пробив с нашите традиционни крясъци на псувни – нямаше да пробием и всички щяхме да си оставим костите там.


Аз станах свещеник и сега строя храм, работя пак там, във войската. И сега добре разбирам, че от думите, изпълнени със силата Божия, ще паднат повече противници, отколкото от снайперските куршуми. И най-главното е това, че с тези слова Божии аз ще мога да спася още повече хора...»

 

 

Правда о "русском" мате. Епископ Митрофан



Гласувай:
2
2


Вълнообразно


1. lexparsy - Поздравление за постинга
02.12 01:42
Мисля си... че има хора, които вътрешно и интоитивно знаят Цената на Думите и Мислите, без да им е доказано научно! Имам спомени че май бяха повече и дано греша че намаляват. Защото все повече ни вменяват страх, омраза, отчуждение и с цел примиреност и манипулативност!
Дано тези, които разчитат на думите на Научните доказателства прочетат и осмислят!
Дано да са 2105 !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristiqnskaprosveta
Категория: Други
Прочетен: 6726
Постинги: 10
Коментари: 1
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031