Толкова лоша ли е била държавата Царство България,
срещу която се биели нашенските болшевики? Самият Добри Джуров признава:
„В онези години (преди трагичния 9 септември 1944 г.] хората нямаха кадрови досиета, нямаше отдели „Личен състав", нито служби за проучване." Когато узурпираха властта
с помощта на съветските танкове, с какво „добро”
замениха всичко това? Ами създадоха Народна милиция, чиято задача бе да убива и репресира. По образец на съветското НКВД и с помощ на комисари от там
изградиха служба за партийна сигурност, която нарекоха „държавна”. Премахнаха свободата на съвестта, словото и сдруженията и я замениха с диктатурата на номенклатурата,
която обявиха за „пролетарска"?!
Ликвидираха политическите си противници, убиваха без съд и присъда или чрез инструмента
на преднамереното, скалъпеното „правосъдие". Засипаха България с концентрационни лагери. Въведоха личните паспорти и задължителното регистриране по местоживеене и месторабота. Пак по съветски образец започна да действа
институцията на жителството - правото само със съответното
разрешение да се сменя мястото за живеене.
След конфискацията на земята, обявена за „коопериране”, за поне половината ни сънародници софийското жителство се
превърна в трудно постижима мечта. Появи се квалификацията „враг на народа".
Лепваха я на всеки, когото смятаха за „нетехен“.

Обърнете внимание, че годината 1943-а и страната е във война. Нейните жители изнемогват, както и самото правителство.
През това време партизаните се охранват. И не само това, досущ като черкези
нападат напълно невинни хора:
„По едно време, трябва да беше осем часът,
по пътя се зададоха две каруци, натоварени с хора. Чувахме музика, забелязах на ушите на конете вързани кърпи...”
Какво виждаш? - ме попита Леваневски, който полулежеше на тревата.
Две каруци, пълни с хора. На ушите на конете са вързани кърпи. Трябва да е сватба. Да ги нападнем и вземем храната се надигна Леваневски,
готов да премине от думи към действие."

- Добри и Елена Джуров - Мургаш", Четвърто издание, Военно издателство, София, 1983 г., стр. 689.

Алчността на партизаните била толкова голяма,
че заради имане били готови да умрат. Шумкарският командир Лазар носел у себе си златни жълтици.
По време на голяма гръмотевична буря
в гората имало опасност като изработени от метал те да привлекат светкавиците.
Един от терористите се обърнал към Джуров:

„— Лазаре, жълтиците в тебе ли са?
Една нова гръмотевица заглуши думите му.
Хвърляй ги провикна се Колката. Хвърляй това злато, ще загинем заради него.
Златото, разбира се, не хвърлих..."

- Добри и Елена Джуров – „Мургаш“, Четвърто издание, Военно издателство, София, 1983 г.
Един от най-големите терористи и убийци в нашата история Добри Джуров настоява, че шумкарите били водени
от „една единствена дума:
ВЯРА!
Вяра в безсмъртната правда на нашата велика партия!”
Какво донесе тази „безсмъртната правда” на тяхната „велика партия" продължаваме да усещаме по умовете, гърбовете и джобовете си. Болшевиките винаги са били водени единствено от егоизма, алчността и мързела, отвели ги до разбойничеството.
Затова първо, поголовно избиваха, безогледно вкарваха
в затвори и концлагери, като конфискува и дори крадяха чуждото имущество.
След това национализираха, сетне оперираха с национализираното и новосъздаденото като със свое, а накрая с откраднатите от нас пари приватизираха.
Такава е „безсмъртната правда" на тяхната „велика партия".

https://diagnosa.net/