https://worldtodaybg.wordpress.com/2015/01/22/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/
РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ КОМУНИЗЪМ И ФАШИЗЪМ 22.01.2015 · by Светът днес · в Анализи, История. ·
Комунизмът се появява като политическо движение в края на 40-те години на XIX век. С появата на “Манифест на комунистическата партия” от Карл Маркс и Фридих Енгелс.
Доктрината на фашизма е написана през 1919 година, много по-късно от комунистическата. Неин автор е италианският философ Джовани Джентиле в статия, подписана от Бенито Мусолини. Поради което много хора смятат, че той е идеолог на фашизма.
Разликите между двете форми на управление са следните:
- Комунизмът се бори за безкласово общество, в което всички са с равен шанс за развитие. Комунистите водят борба за пацифизъм (за мир), те са интернационалисти. Те застават на страната на всички бедни и онеправдани, без значение на тяхната раса или пол.
При фашистите е точно обратното.
Фашизмът е радикална, авторитарна, милитаристична и националистическа политическа идеология. Фашистите изповядват идеята за еднопартийна държава и вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, витални и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите.
Фашистите са противници на класовия конфликт.
Фашизмът смята, че корпоративната организация и новото взаимоотношение между труда и капитала ще отстрани „сблъсъка на икономическите интереси“ и следователно ще неутрализира „зародиша на класовата борба“.
Фашизмът и нацизмът са за мир между класите, т.е. за мир между бедните и богатите.
Комунистите разделят обществото на класи – на експлоатирани бедни, наемни работници, и на експлоататори – богати. Комунистите са ЗА класов конфликт между двете непрестанно враждуващи помежду си класи.
Фашизмът е убедена анти-социалистическа форма на държавно планиране и контрол.
Фашисткото движение се стреми да запази класовата система и да я подкрепи, смятайки я за основата на солидна и желана култура.
При фашизма хората живеят, за да служат на държавата.
При комунизма държавата служи и работи за благото на хората.
Фашистката идеология се характеризира с анти-либерализъм, анти-социализъм, анти-комунизъм, анти-демократичност, а в някои от формите му и с анти-религиозност. Като политическа и икономическа система, той съчетава елементи на корпоративизъм, тоталитаризъм, национализъм и анти-комунизъм, завързани в една държава, замислена да върже всички класи заедно в една капиталистическа система.
Т.е. фашизмът е ЗА капитализъм.
Комунизмът е ПРОТИВ капитализма.
Комунизмът е социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на безкласово общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление и премахване на наемния труд.
Фашизмът отрича доктрината на научния и марксистки социализъм и доктрината на историческия материализъм.
При фашизма има обединение на расизъм, милитаризъм и национализъм. Фашизмът цели обогатяване на една определена етническа група за сметка на всички останали. Стойността на хората се определя в зависимост от етноса им. Това е особено силно застъпено при най-крайната форма на фашизъм – националсоциализма. Най-отгоре в нацистката йерархия стои англо-саксонското население или т.нар. арийска раса. Едно ниво по-ниско са романските народи – французи, италианци, испанци и т.н. На последно място в йерархията стоят славяните, които, според нацистите, са тор за немската нация. На най-ниско стъпало са евреите, но даже и там има разделение. Немските евреи стоят по-високо в йерархията от евреите от славянските държави.
В комунистическата система такива разделения по етнически принцип няма и никога не е имало.
- Фашизмът не контролира по никакъв начин морала в обществото, дори насърчава разделението по полов признак. При фашизма проституцията е широко разпространена.
При комунистическата идеология се създава т.нар. социалистически морал, който изхожда от презумпцията за равенство между хората. От това следва, че всички жени получават равни права с мъжете във всяко отношение.
- Икономиката при фашизма е пазарна и има буржоазия, дори наследствена аристокрация. Дори Италия през цялото управление на Мусолини е монархия.
Точно обратното – при комунизма икономиката е планова, разпределена първоначално на трилетни, а после на петилетни планове на изпълнение, на поставените от комунистическата партия задачи. Буржоазията при комунизма не съществува, както и монархическата система с наследствена аристокрация, което е широко застъпено при фашизма. Всички държави с комунистическа система на управление са републики. Класово разделение при комунизма не съществува за разлика от фашистката система.
- Фашизмът се обособява научно чрез теорията на Социалния Дарвинизъм, според която конкуренцията между индивидите и нациите, е двигател на еволюцията в човешкото общество. Медицинската помощ на болните пречи на естествения подбор, а с това и на еволюцията в човешкото общество. Това е своеобразно прилагане на закона на джунглата, където по-силният побеждава по-слабия, а по-големият изяжда по-малкия. При фашизма подборът идва по примера на Спарта, където всички болни или недъгави деца са били убивани още при раждането им. При фашистите се прилага псевдонауката ЕВГЕНИКА, с която се обособява т.нар. расова хигиена. В Германия до май 1945 г. на основание на фашисткия закон “Gesetz zur Verhutung erbkranker Nachwuches” (Закон за премахване на генетично болните) са стерилизирани повече от 400 000 души.
При комунизма медицинската помощ е безплатна и достъпна за всички. Няма деление нито на етническа, нито на расова основа. Към болните се прилагат повече грижи за тяхното оздравяване и по възможност възстановяване. Прилага се принципът “От всекиго според способностите, всекиму според потребностите”.
- Най-голямата разлика между двете политически системи се прояви на 22 юни 1941 година, когато Нацистка Германия нападна единствената по онова време комунистическа държава СССР. Това нападение нацистите мотивират като война против варварството. В предходната 1940 година населението на СССР е 194.1 млн. души. При средногодишен прираст от 1.32 %, какъвто е той през 1940 година, при липса на война в началото на 1946 г. там би трябвало да живеят 213 млн. души. В действителност броят на населението на СССР тогава е останал само 167 млн. души. Това означава, че по същество преките и косвени загуби в страната в резултат на войната с фашизма се равняват на 46 млн. души. Наред с тях не по-малко значение има влиянието на войната върху здравето, равнището и структурата на заболеваемост и инвалидността на останалото население. Няма друг период в историята на човечеството за толкова кратко време да са унищожени толкова много хора.
Двете политически системи се взаимоизключват една с друга и правенето на каквито и да са сравнения между тях са грубо непознаване на историята. И петнене паметта на всички милиони хора по света, които дадоха живота си за унищожаването на фашизма.
Милионите антифашисти от целия свят спасиха не само Европа, но и света от най-уродливата политическа система.
Характерни черти на националсоциализма, които категорично липсват при комунизма– расизъм, особено антисемитизъм, който кулминира в холокоста, както и възвеличаване на „арийската и германската раса“; (срв. расова теория и ариософия), социален дарвинизъм (идеология на неравенството).
- Евтаназия и евгеника, съответно „расова хигиена“, като вяра във възможността за „положителна селекция“ на една господстваща раса,
- Родство с фашизма, което се показва и в пропагандата,
- Идея за народ-общество (еднонародно общество, Volksgemeinschaft), определено чрез кръвното родство, в което не трябва да има класови противоречия; оттам също антимарксизъм, антикомунизъм и антиболшевизъм, също както и антикапитализъм (защото за националсоциализма капиталистическата икономика уврежда връзката с родината и морала на народа),
- тоталитаризъм – отклоняване от демокрацията; разбиване на политическите партии, профсъюзите и свободната преса,
- широкообхватни правомощия за тайните служби и шпионите; вж. също Гестапо и доносничество
- Фюрерство – концентрация на цялата власт и авторитет в едно водещо лице, както и разпростирането на този принцип на останалите йерархически нива,
- милитаризъм,
- “политика на жизнено пространство”, „жизнено пространство на изток“, защита на родната „кръв и земя“
- позоваване на “пруските добродетели”, съответно на философията на немския идеализъм.
Подобно на фашизма в Италия, който неговият инициатор Бенито Мусолини нарича като „сливане на едрия капитал и държавата“, нацистите са подпомагани финансово както от отделни немски, така и от чуждестранни предприемачи като бастион срещу болшевизма.
Понятието за раса е основно в нацисткия светоглед. Постулирано е „Превъзходството на арийската раса“ над другите раси, при което „арийски“ е приравнено на индогермански. Арийската раса трябвало да бъде опазена от вредното въздействие, което нацистите виждали в ‚смешението‘ с другите раси. Запазването на т. нар. „чистота на кръвта“ оправдава приетата с Нюрнбергските закони забрана за брак на германци с „преобладаващо чуждорасови“ партньори. Стерилизацията на умствено изостанали, психично болни и извършители на тежки престъпления трябвало да попречи унаследяването на мнимо болния геном.
Успоредно се провеждало въоръжаване, първоначално тайно, впоследствие открито. Хитлер и другите висши функционери предвиждали започване на нападателни войни, след като Вермахтът (тогавашната армия) стане достатъчно силен. Една след друга страните трябвало да бъдат изолирани и победени. Крайната цел по мнението на историците било поробването на континенталната суша, на Съветския съюз до линията Архангелск – планината Урал – Кавказ, както и населването на тези области от германците. Господството над завладените територии трябвало да бъде засилено чрез унищожаването на нежелани групи от население.
Тагове:
Аспарух намира подслон
Мистериите и чудовищата по небето на слъ...
