ЗА РЕВИЗИЯ НА НЬОЙСКИЯ ДИКТАТ!

На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньойи сюр Сен е подписан фаталният за България договор, който хвърли най-дългата сянка върху нашата история. Установената с Ньойския договор сума на репарациите от 2,25 милиарда златни франка е огромна и непосилна. Тя представлява 22 % от цялото национално богатство по оценки за 1911 година - репарации по-тежки от наложените на Германия. Всички победени държави, обременени с такива репарации развиват фашизъм като изкривен реваншистки опит да отхвърлят унизителния Версайски диктат.
  Трябва да се отбележи, че подписалият Ньойския договор министър-председател Стамболийски няма нищо общо с причините, които са довели до този договор. Напротив, той е бил в затвора по време на ПСВ, защото се е противопоставил на влизането на България в нея.
  Най-тежката загуба, все пак е загубата на над 11 хил. кв.км родна земя, заедно с нейното население. Да не говорим за военните ограничения.
  На 21 март 1923 година правителството на Стамболийски и Междусъюзническата комисия подписват споразумение, променящо изцяло структурата на репарационния дълг и отлагащо неговото изплащане. Общо, само 168 млн. франка (доста инфлирали впрочем) са платени от 1923 до 1929г. После повече пари не са плащани. Преговорите са водени лично от министър-председателя Александър Стамболийски. Макар че дългът е намален значително, споразумението предизвиква силно недоволство сред българската общественост, която очаква по-големи отстъпки. Споразумението среща съпротива и във Франция. През април 1923 г. земеделци и комунисти печелят 80% от местата в Парламента.

Това кара точно онези икономически и политически фактори, които вкараха България в Първата световна война да побързат с подготовката на Деветоюнския преврат. Още повече - след успеха си на изборите, Стамболийски отказва да изпълнява разплащанията по договора и вероятно това кара Франция да подкрепи Деветоюнския преврат.

През 1938-39 година правителствата на България водят успешни преговори с балканските страни за деносиране на договора, като само Румъния е против. Уви, идва Втората световна война и нашите политици решават, че Хитлер е човекът, който ще разреши проблема. Останалото знаем.
  След разпада на Югославия през 1991 година български историци, като професор Николай Генчев, журналисти, общественици и политици поставят въпроса за мирно връщане на Западните покрайнини въз основа на факта, че Сърбия и другите откъснали се образувания не са признати за държави-правоприемници на Югославия. Следователно, клаузите на Ньойския договор, облагодетелстващи Югославия, са изгубили правната си сила.
  В края на 2014 г. професорът по право Борислав Йотов публикува книгата „За мирна отмяна на Ньойския договор“, в която посочва, че има 24 международно-правни причини за отмяната на договора – сред които са държането под арест на българската делегация в Ньойи, заплахите на Лойд Джордж и Клемансо, че България ще бъде окупирана при отказ от подписване на договора.
  Да припомним, че през 1947 г. България, пак като победена държава, се обвързва с Парижкия мирен договор от 1947 година, в чийто чл.1 границите на страната са такива, каквито съществуват на 1 януари 1941 година, т.е. без Западните покрайнини, Беломорска Тракия и Вардарска Македония. Но пък системата на Версайските договори от 1947 г. беше разрушена напълно от Литва, Латвия, Естония, бившите югорепублики и Косово. Те бяха насърчени от колективния Запад с цел отслабването и разпада на Русия. Е, щом за гореизброените страни Версайската система не важи, защо тя важи за България? Защо Литва, Латвия и Естония откъснаха земи от СССР, Косово откъсна християнски земи от Сърбия и това беше признато от Запада? Защо България няма право да върне, САМО ДА ВЪРНЕ БЪЛГАРСКИТЕ СИ ЗЕМИ от СЪРБИЯ И ГЪРЦИЯ?
           

Ревизиране на Ньойския договор не може да има, макар и да желаем това. Що се отнася до загубените преди него и потвърдени земи мискля, че за Северна Добруджа най-много трябва да съжаляваме. Това се прие вчера и на моя доклад, изнесен пред Четвърта международна конференция в Шумен "География и регионално развитие"
Поздрави!

Особено като се има предвид какво се случва и какво ще се случи скоро? Та нали Бог е допуснал това и на картата България е като един лъв.