Двешната дата (след вчерашната, Ньойската) е черна за развитието на национално-освободителното движение в Македония.   На 28-ми ноември 1907 г., по заповед на Яне Сандански, Тодор Паница застрелва прославените ръководители на македонското движение Борис Сарафов и Иван Гарванов. В София.   С това се слага начало на многогодишни кървави разправи. Сандански ще стане турски служител през 1908.   През 1915 г. ще бъде ликвидиран, а Тодор Паница ще бъде разстрелян във Виена през 1925 г. от Менча Кърничева. Нито Александър Протогеров и Ванче Михайлов - главорези и нацисти, нито убийците Тодор Александров и Яне Сандански заслужават, заради практикуваното братоубийство, погубило македонската кауза, да има улици и градове на тяхно име.
  И, моля ви, на името на третия отрок от рода Паница и до ден днешен се връчва награда за честна и свободна журналистика. Всички журналистки, които са я получили последните години, са отличени за особено стръвната си русофобия и безсрамно лъжливите материали по отношение на Русия. А защо точно Джон Паница е свързан с русофобската кауза, можете да научите, като прочетете как този американски херой беше включен във фабрикуването на "българската следа" в атентата срещу Папата.

България, винаги си е патила и пати от туркофили и русофоби като Сандански и Паница. В аферата Мис Стоун от 1901 г., когато отвличат мис Стоун и госпожа Цилка, Сандански, като разбира, че Цилка е бременна, е поискал да бъде убита, защото ще им пречи на придвижването. Добре, че другите го разубеждават, и то, вероятно заради суеверието, че ще ти се случи нещастие, ако убиеш бременна. Като се ражда детето на госпожа Цилка, похитителите решават, че детето им е талисман, та им се разминава и на двете жени.


    Романа на Д. Талев - "Железния светилник", четиво, което всеки българин трябва да прочете за излъганата свобода на събратята ни от Македония! :)