Ето и самата притча:
"Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.
И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщата си, когато бъда отстранен от настойничеството.

И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни та пиши петдесет.
После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Каза му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.
И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища." Лука 16:1-9

Кой е господарят и кой е неверният настойник?
Обикновено в притчите "господарят" е Бог. Тук обаче, това не е така. Това, че господарят от притчата похвали неверния настойник, не означава, че и Бог го похвалва и одобрява неговото поведение. Притчата не казва, че настойникът ще бъде приет във "вечните жилища". Настойникът е неверен, той е наречен "син на този век", а не "син на светлината", той не зачита Божията воля и заповеди.
Защо господарят от притчата похвали неверният настойник и защо Исус използва едно нечестно дело като пример?

"И господарят му похвали неправедния настойник за това, че е постъпил остроумно; защото синовете на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината."

По времето на Исус съществуваше същия стремеж към сближаване със света и приемане неговите стандартите, какъвто има и днес. Тази история показва ценностната система и приоритетите на тогавашните хора. Христос искаше да промени тези приоритети и да прекрати стремежа към земни богатства като насочи вниманието към небесните неща.

Няма спор, че настойникът постъпва нечестно, дори нещо повече, той прави останалите хора съучастници в престъплението си. Защо тогава господарят похвали настойника. Просто защото и той имаше същата ценностна система, неговите идеали и стремежи бяха същите - земното богатство и придобиването му на всяка цена. Въпреки загубата, той е впечатлен от "остроумието" и находчивостта на настойника си. Другите участници в притчата също са въвлечени в този стремеж към земно богатство на всяка цена.

Христос използва този пример, за да онагледи поуката, която искаше да извлече:
"И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство и когато се привърши, да ви приемат във вечните селения." и "защото синовете на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината."

Неправедното богатство, за което говори Исус, е чуждо богатство, незаслужено богатство, дадено назаем за ползване. Това са талантите, способностите, материалните блага дадени от Бога на всеки един и които всеки може да използва или егоистично за себе си или в служба на другите.
Израил направи тази грешка, използва Божиите благословения изключително само за себе си, а не за Божия прослава в служба на другите. Скоро настойничеството щеше да се отнеме от тях и Исус искаше да обърне вниманието им към вечните ценности.

С образа на неверния настойник Исус каза, че онези, които трупат светски съкровища и напълно пренебрегват небесното, проявяват по-малко мъдрост от този светски настроен настойник, който в последния момент осигури земното си благоденствие. Така "чадата на светлината" са по-малко мъдри от "чадата на този свят".
Тази притча, разбира се, не се отнася само за Израил. Всеки един от нас е настойник на Божиите благословения и може да изпадне в същата грешка.

Изводът и поуката от притчата е:
Спечелете си приятели посредством незаслуженото Божие богатство в служба на другите, та когато се изпълни времето, да ви приемат в небесните жилища.
Исус използва тази притча не за да похвали поведението на неверния настойник, а да покаже контраста в отдадеността на невярващите към преходните земни богатства и пасивното отношение на вярващите към безценните небесни истини.

Тази притча е също и един добър пример за това, че не можем да търсим обяснение и смисъл във всички герои и събития в една притча. Не всеки детайл може да бъде обяснен и пренесен в реалността. Притчите са алегории и примери, които илюстрират една основна мисъл или поука. Ако се опитваме да обясним всяка подробност или да извлечем от всяка подробност правила или доктрини относно вярата, то със сигурност ще изпаднем в заблуда.