Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2017 18:17 - “Те са по-добри от мен”
Автор: hristiqnskaprosveta Категория: Други   
Прочетен: 2126 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Познато ли ви е името Стив Рийвс? Това е един от най-великите атлети в нашия свят, печелил не едно състезание по културизъм. Той бил и известна холивудска звезда и всъщност на българина той е по-познат от филмите. Интересното е, че въпреки че бил голяма звезда, Стив бил изключително скромен човек. Той бил готов да признае по-добрия от него.

През август 1948 г. на състезанието “Mr Universe” Рийвс печели високата категория, но в надпреварата за абсолютен шампион е втори (първи става Джон Гримек). По повод това второ си място Стив изпраща писмо до редакцията на “Health & Strength”, каквото никой тогава, а и днес не е и помислял да напише. Ето го и писмото:

“Когато на 14 г. започнах да се интересувам от тялото си, Джон Гримек бе вече първият ‘Мистър Америка’. Той бе истински идол и вдъхновение за хиляди младежи като мен. И все още е такъв – той е най-достойният ‘Мистър Юнивърс’. Мога само да се надявам в бъдеще да заслужа да заема мястото му в бодибилдинга” (сп. “Олимп”, Юни, 2000 г., с. 29).

Чакайте за момент! Правилно ли съм разбрал? Един велик е готов да признае, че друг е по-добър от него. Една звезда е готова да признае, че друг по-достоен от нея. Една звезда е готова да издигне другия повече от себе си. Твърде необичайно за нашата култура, която толкова силно насърчава себеиздигането и себеизтъкването, нали?

Но това не е първият случай, когато известна личност била готова да скрие себе си, за да издигне друга. Това не е първият случай, когато една звезда била готова да затъмни блясъка си, за да издигне нова, тепърва изгряваща звезда. Около 2 000 години преди Стив Рийвс Библията ни говори за този случай. И ето какво казва този велик за един друг велик:

“Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам” (Йоан 3:30).

Думите са на Йоан Кръстител. Този велик човек изразил страстното си желание да се скрие и да издигне в мислите на хората Исус от Назарет. Най-великият от пророците изрекъл тези велики думи, за да покаже, как ще започнат да мислят хората, които са се смирили пред Божията милост и величие. Тук откриваме, какво е мисленето на тези, които един ден ще наследят новата земя, което е достатъчно силен апел да му обърнем необходимото внимание.

1. Наши проблеми заради чужда слава.

За нас ще е важно да разберем, какво точно предизвикало тези знаменити думи на Йоан Кръстител:

“И така възникна препирня от страна на Йоановите ученици с един юдеин относно очистването. И дойдоха при Йоан и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан, за Когото ти свидетелства, ето, Той кръщава и всички отиват при Него” (Йоан 3:25, 26).

Много интересно! Нуждата да се говори за върховно смирение, да се проявява върховно смирение възниква, когато има препирни, караници. Това е времето, когато най-малко мислиш за смиряване, но и времето, когато то е най-необходимо!

Йоан Кръстител бил много търсена личност преди. Докладва ни се, че “излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска околност и се кръщаваха от него в реката Йордан” (Матей 3:5, 6). Това се казва известна личност. А с такива всеки иска да дружи. За учениците му сигурно е било голямо удоволствие да ги сочат като последователи на пророка. И така свикваш с големия интерес на хората към теб.

Откакто обаче се появил Онзи Исус от Назарет, популярността на Йоан намалявала. А с това намалявала и известността на учениците му. Това сигурно не е леко за преглъщане, след като вече си свикнал със всенародния интерес към теб. И така може да се появи завист.

Може да съм бил уважавана и търсена личност, но изведнъж да дойде момент, когато погледите на хората да започват да се насочват към друг, а не към мен. И е възможно това да започне да ме дразни. Проблемът става по-голям, когато хората с които общувам, започнат да отиват при Исус като върховен Господар и авторитет, а аз продължавам да искам да идват при мен, да слушат моята воля, да се съобразяват с моето становище. Това може да породи в мен завист, завист спрямо Исус – Той успява, а аз не мога. Това е много нараняващ момент, но точно тук трябва да се изяснят някои неща:

“Йоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето” (Йоан 3:27).

Пророкът обяснил на ревнуващите си ученици, че случващото се е небесно провидение, а не интригата на един самозван учител, който е успял да откъсне хората от предшественика си. Ако друг се издига повече от мен, това може да го изискват обстоятелствата. То става и сигурно точно така трябва да стане. Защо да роптая против реда на нещата? То е определено от горе. Една такава ревност е срещу определеното свише. Тук, в този проблем, просто трябва да намерим точното си място:

“Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него” (Йоан 3:28).

Учениците на Йоан Кръстител тайно се надявали, че той ще е Месията. Но пророкът ясно заявил, че не е той. Така че, когато мислите и погледите на хората се насочват към Другия, това си е съвсем в реда на нещата. Хората трябва да гледат на Месията, а не на пратения пред Него.

В общуването си с хората, в нашите взаимоотношения с тях и дори в довеждането им при Бога ние си имаме точно определено място. Но ние не сме в центъра, а сме само мостове водещи към него. Не трябва да привличаме хората към себе си, а към Бога.

Елън Уайт казва:

“Като гледаше с вяра към Спасителя, Йоан се бе извисил до височината на себеотричането. Той се стараеше не да привлича хора към себе си, но да издига мислите им все по-нависоко и по-нависоко, докато достигнат до Божия Агнец. Сам по себе си той бе само един глас, вик в пустинята. Той с радост прие самота и неизвестност, за да могат очите на всички да се обърнат към светлината на живота.

Онези, които са истински в призоваването им като Божии вестители, не ще търсят чест за себе си. Себичната любов ще бъде погълната от любовта към Христос. Те ще осъзнаят, че тяхната работа е да заявят като Йоан Кръстител: ‘Ето Божият Агнец!’ Те ще издигат Исус и с Него човечеството ще бъде издигнато” (“Свидетелства”, т. 8, с. 333, 334).

Колко е важно да разберем, че светът не се върти около нас и да погледнем с по-голямо смирение на себе си! Колко е важно да научим точното си място в Божиите планове определено ни от провидението! Нещо повече. Трябва не само да научим точното си място, но и да сме радостни в него:

“Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна” (Йоан 3:29).

Старият завет често представя Бога като младоженеца на Неговия народ. Самият Исус отнесъл този израз за Себе Си при един спор с учениците на Йоан Кръстител (Матей 9:14, 15). Използвайки символа на младоженец за Исус Йоан с готовност заел само мястото на приятеля на младоженеца, който гледа радостно отстрани възвеличаването му и нищо повече.

Истински обърнатият човек ще се радва, когато мисълта на другите се насочва към Исус, а не към него самия. Това означава, че душата ни трябва да е опразнена от себичност. Точно това било станало с Йоан Кръстител:

“Душата на пророка опразнена от своята себичност бе изпълнена със светлината на Божествения. Той принесе свидетелство за Негова слава. Всички Христови последователи трябва да споделят тази Негова слава. Ние можем да получим от небесната светлина, само когато пожелаем да се опразним от себелюбие. Можем да опознаем Божия характер и да приемем Христовата правда чрез вяра, само ако отстъпим всяка мисъл да бъде уловена в послушание на Христос. На всички, които правят това, Светият Дух се дава без мярка” (Е. Уайт, “Свидетелства”, т. 8, с. 333, 334).

И тогава, на фона на всичко това Йоан Кръстител казал:

“Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам” (Йоан 3:30).

Вярвам, че сега вече можем по-добре да разберем тези негови думи.

2. Особености на Исусовото издигане.

Страстното желание да се издигнеш над Бога се появило за първи път в Луцифер. Той силно поискал мислите и възхищението на творенията да се насочат към него, а не както било дотогава – към Бога.

Всеки път, когато в нас се породи подобно желание, ние изпадаме в същия проблем. Стремежът да се издигна над Бога и другите хора е данякъде емоционален проблем. Зная, че нямам право на това и въпреки това ми се ще. Само Исус има законното право да бъде издигнат над всички други. Чуйте думите, с които Йоан продължил:

“Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е и земно говори. Който дохожда от небето, е от всички по-горен. Каквото е видял и чул, за Него свидетелства; но никой не приема свидетелството Му” (Йоан 3:31, 32).

Исус идва от небето. Той има авторитета и правото да бъде над всички и всички да се покланят на Него. Никой не може и не бива да заема мястото Му в човешкото сърце!

Тези думи на пророка са много подобни на думите на Исус към Никодим – като едно разширение на идеята Му:

“Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим и свидетелстваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни. Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?” (Йоан 3:11, 12).

Исус идва от небето и говори небесните истини. Съществуват всички основания Исус да бъде издигнат. Издигнат, но как?

“И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч Човешкият Син, Който е на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот” (Йоан 3:13-15).

Издигнат, не за да търси слава, а за да спасява вярващите в Него. Всъщност Исусовото издигане било Неговото принизяване на кръста. Нямало, не можело да се измисли по-голямо унижение от това, да бъде издигнат на кръст. Но това е средството, с което ни спасява. Това е и средството, с което привлича всички към Себе Си и то съвсем заслужено:

“И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. А като казваше това, Той означаваше, от каква смърт щеше да умре” (Йоан 12:32, 33).

Христос привлича към Себе Си. Ако отидеш при Него, имаш вечен живот:

“Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него” (Йоан 3:36).

Заслужава си да се смириш и да отидеш при Него, нали?

3. Издигане на Исус и другите чрез нашето смирение.

Знаейки всичко това мога да погледна по друг начин на Исусовата претенция да бъде издигнат Той, а не аз. Сега вече мога да кажа с Йоан Кръстител:

“Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам” (Йоан 3:30).

Вече не ми е трудно да мисля за смирението! Вече не ми е проблем да смалявам себе си, а да издигам Исус и то колкото се може по-нависоко! Чуйте този силен призив:

“Повдигни Мъжът от Голгота нагоре, високо и още по-високо! Силата е възвисяването на Христовия кръст. Затова Исус Христос казва: ‘А Аз като бъда възнесен, ще взема всички ви със Себе Си” (Е. Уайт, “Евангелизъм”, с. 187).

Този, Който трябва да бъде издиган, е само Мъжът от Голгота – Исус Христос! Забравил себичността си гледайки към Христовия кръст мога да кажа: “Той трябва да расте, а аз – да се смалявам!”

Този израз има смисъл на пренебрегване, на скриване на собствената ни личност, за да изпъкне Бог. Исус също се скривал, за да изтъкне Отец и Светия Дух:

“Чухте как Аз ви рекох, отивам Си и пак ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали, за гдето отивам при Отец, защото Отец е по-голям от Мен” (Йоан 14:28).

Забравил Себе Си и виждайки се само в човешкото Си естество, Исус приема Отец като по-голям от Него, издига Го над Себе Си. Подобно е и отношението Му към Светия Дух:

“И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят, нито в бъдещия” (Матей 12:32).

Исус бил готов да пренебрегне Божествените Си права, за да постави Отец и Духа над Себе Си. Разбирането на това със сигурност ще се отрази и на моите отношенията с другите хора:

Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си” (Фил. 2:3).

Апостол Павел се моли, всички да считат другите в църквата като по-горни от себе си. Точно несъобразяването с тази препоръка носи проблемите сред Божия народ. Колко различна ще бъде църквата в деня, когато вярващите победят “Аз”-а си и престанат да се издигат над другите! Колко хубаво би било да можем да кажем: “Другите са по-високопоставени от мен!” Колко хубаво би било, ако с цялото си сърце можем да кажем: “Другите са по-добри от мен!”

Един австрийски християнин, дърводелец по професия, бил повикан в дома на началника на градската полиция, за да извърши някаква дърводелска услуга. След като съвестно извършил своята работа, на раздяла вярващият казал: “Аз съм християнин. Имам обичай при раздяла с някого да се помолвам за него. Бихте ли имали нещо против, ако се помоля за вашето семейство?” Полицаят поканил семейството си. Дърводелецът се помолил сърдечно – за дома на полицая, за неговите деца, за неговата работа. Много развълнуван полицейският служител попитал: “Всички хора от вашата църква ли са такива като вас?” “О, не. Те са по-добри от мен”, бил отговорът. “За мен би било предостатъчно, ако биха били като вас”, казал възхитеният домакин.

Мисля си, как ли бих отговорил аз на подобен въпрос. Ти какво би казал за своите братя и сестри, когато ти се отдаде възможност да ги оценяваш? Считаш ли, че другите са по-добри от теб или когато мислиш за тях, ги разглеждаш като по-недостойни и непоправими? Ако Йоан Кръстител бил жив, той щял да каже: “Той трябва да расте, а аз да се смалявам!” Сигурно щял да каже: “О, не, другите са по-добри от мен!”

Ако все още чувстваш, че не можеш да кажеш същото, не мислиш ли, че сега е най-доброто време да започнеш да се учиш на това?

Вестник "Християнска мисъл".  


image




Гласувай:
4


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hristiqnskaprosveta
Категория: Други
Прочетен: 193378
Постинги: 134
Коментари: 122
Гласове: 290
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031