Слово за повреденото от греха човешко ествество.

  из словата на предпобони свети Симеоно Нови Богослов

Първосъздаденият Адам, бидейки в рая, паднал, по внушение на змията, в гордост, и като възмечтал да бъде бог, както му казал дяволът, вкусил от дървото от което Бог му заповядал да не яде. За това той бил предаден на велики наказания - тление и смърт, за смирянване на неговата гордост. Но когато Бог осъжда, дава и присъда, и Неговата присъда се превръща в действителност, дело и вечно наказание и няма никаква възможност да се отмени наказанието, ставащо по Божие определение. А сега помисли: Адам съгрешил тежко, защото повярвал не на Божииите думи, а на думите на змията. Сравни Бога и змията и ще видиш колко тежък бил грехът на премъдрия Адам. По своята велика мъдрост той дал имена на всички животни, но когато от цялата си душа повярвал на змията, а не на Бога, Божествената благодат, почиваща в него, отстъпила, тъй като той станал враг на Бога поради неверието, което проявил към думите му. Адам помислил, че Бог му е завидял и не иска той да познава доброто и злото; и затова му е заповядал да не яде от дървото на познанието, за да не стане и той бог, подобен на Бога, Който го е създал. Той вкусил от дървото и веднага познал своята голота, и вместо да стане бог, станал тленен, и като тленен - смъртен. И ето както виждаш, Божията присъда пребъдва като вечно наказание. И всички ние, хората, сме станали тленни и смъртни; и няма нищо, което би могло да отмени тази велика и страшна присъда. А щом няма възможност да се отмени тази присъда, каква полза има от мъдростта, от богатството, от лвастта или от целия свят? Поради това Всевишният Син Божий, Господ Иисус Христос, дошъл за да се смири вместо Адам - и наистина смирил Себе Си даже до смърт кръстна. Кръстното слово, както казва Писанието, е такова: "проклет е всеки, който виси на дърво". (Гал. 3:13)
Адам, нямайки никаква нужда, взел от плода на онова дърво (от което Бог му бил заповядал да не вкусва, предупреждавайки го, че още щом вкуси, ще умре), вкусил и умрял. Трябва да се знае, че както човек има тяло и душа, така има и две смърти: на душата и на тялото; както и две безмъртия - душевно и телесно, макар и едното, и другото да са в един човек, защото душата и тялото са един човек. Така Адам умрял с душата си още щом вкусил от плода, а по - късно, след деветстотин и тридесет години, умрял и с тялото. Защото както смъртта на тялото е отделяне на душата от него, така и смъртта на душата е отделяне на Светия Дух от нея, с Когото създалият го Бог благоволил да бъде осеняван човек, за да живее подобно на Божиите Ангели, които, бъдейки винаги просвещавани от Светия Дух, пребъдват неподатливи от на зло. По тази причина и целият човешки род станал такъв, какъвто и праотецът Адам чрез паданието - смъртен и по душа и по тяло. Човекът, какъвто го е създал Бог, повече не съществувал в света; и нямало възможност да стане такъв, какъвто бил Адам преди престъпването на заповедта. А било необходимо да бъде такъв. И така, Бог, желаейки да има такъв човек, какъвто бил създаденият отначало Адам, в последните времена изпратил на земята Своя Единороден Син и Той дошъл и се въплатил, като приел човешко естество, за да бъде съвършен за Него. И ето Човека! Друг такъв не е имало, няма и няма да има. Амин!